knqza (Даниел Стоянов)
162 145
7 dic 2008, 23:41

Случаен гост 

  Poesía
494 0 5
Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.

И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.

Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина.

А аз опих се в тези устни,
така божествени, вълшебни,
и питам се - кога ще вкуся,
целувките, единствени за мене...

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??