Случаен гост

7 dic 2008, 23:41

Poesía

605 0 5

Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.
И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.
Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Случаен гост

Искате да прочетете повече?

Propuestas