Dec 7, 2008, 11:41 PM

Случаен гост

  Poetry
708 0 5
Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.

И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.

Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина.

А аз опих се в тези устни,
така божествени, вълшебни,
и питам се - кога ще вкуся,
целувките, единствени за мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...