Случаен гост

Dec 7, 2008, 11:41 PM

Poetry

596 0 5

Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.
И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.
Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Случаен гост

Want to read more?

Random works