knqza (Даниел Стоянов)
162 145
7 дек. 2008 г., 23:41

Случаен гост 

  Поэзия
493 0 5
Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.

И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.

Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина.

А аз опих се в тези устни,
така божествени, вълшебни,
и питам се - кога ще вкуся,
целувките, единствени за мене...

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??