8 may 2016, 0:12

Случаен преход в пролуките на времето 

  Poesía » Otra
368 1 8


Падат, стават и незнайно как
пак ми лягат на главата,
светли мисли в тъмен мрак,
тъмни мисли в светли здрачове...

Звездите като дупки от куршуми
бродират сутринни пейзажи,
но тръгват твърде ярки и без ум,
разтапят слънцето във тъмни плажове.
А някой все стои и наблюдава...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??