Падат, стават и незнайно как
пак ми лягат на главата,
светли мисли в тъмен мрак,
тъмни мисли в светли здрачове...
Звездите като дупки от куршуми
бродират сутринни пейзажи,
но тръгват твърде ярки и без ум,
разтапят слънцето във тъмни плажове.
А някой все стои и наблюдава...
© Йоана Todos los derechos reservados