May 8, 2016, 12:12 AM

Случаен преход в пролуките на времето 

  Poetry » Other
442 1 8
Падат, стават и незнайно как
пак ми лягат на главата,
светли мисли в тъмен мрак,
тъмни мисли в светли здрачове...
Звездите като дупки от куршуми
бродират сутринни пейзажи,
но тръгват твърде ярки и без ум,
разтапят слънцето във тъмни плажове.
А някой все стои и наблюдава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Random works
: ??:??