valia_26 (Валерия Иванова)
78 1139
12 dic 2005, 15:41

Случайна среща 

  Poesía
1504 1 7
Срещнах те случайно... след толкова години
едва познах те...сякаш това не беше ти,
побелял,състарен и някак безличен,
не си чаровника който познавах преди...
 вгледах се в многобройните  бръчици,
обградили красивите нявга очи,
и няма го в тях игривият пламък
който преди години така ме плени...
от куртоазия попитах" Как си?"
и отговора ме смути...
разказа накратко как бурно живял си,
как имал си много жени,
но разболял си се тежко и сега сам си...
и как ти е мъчно...и как те боли...
сега разбрах защо преждевременно остарял си
и сърцето ми от жал се сви.
Стоях безмълвна до теб,
незнаех какво да ти кажа дори...
сбогувахме се набързо и  тръгнах,
нетърпелива час по-скоро да се прибера,
 почувствах се благословенна,
че в къщи ме чакат съпруг и деца!

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами... така е, щом си е "ШЕТАЛ НА ЧЕПКАТА", и то на много места... жалко за момчето!!! Тя Венера е такава, който иска прекалено много от нея, има след това винаги неприятности!!! Ти Вале добре, че си се прибрала у дома на топло, че при тия грипни епидемии....! Пак си за 8-м, ъъъ... пардон - 6-ст!!!
  • Мерси много за отзивите!Правите ме щастлива
  • да наистина е така,много често така се случва но за всеки има отделна страница!!отлично си се справила!!!
  • Точно така е, когато се сблъскаме с хорското нещастие, може би осъзнаваме, колко щасливи сме ние и че нямаме право да се оплакваме от дребни и ежедневни проблеми, защото има много по-страшни от нашите.....Много ми хареса и ме накара да се замисля!!!
  • Много ми хареса.
  • Благодаря и на двете ви!
  • За жалост това очаква всеки, който е пропилял живота си!
Propuestas
: ??:??