Случайна среща
едва познах те...сякаш това не беше ти,
побелял,състарен и някак безличен,
не си чаровника който познавах преди...
вгледах се в многобройните бръчици,
обградили красивите нявга очи,
и няма го в тях игривият пламък
който преди години така ме плени...
от куртоазия попитах" Как си?"
и отговора ме смути...
разказа накратко как бурно живял си,
как имал си много жени,
но разболял си се тежко и сега сам си...
и как ти е мъчно...и как те боли...
сега разбрах защо преждевременно остарял си
и сърцето ми от жал се сви.
Стоях безмълвна до теб,
незнаех какво да ти кажа дори...
сбогувахме се набързо и тръгнах,
нетърпелива час по-скоро да се прибера,
почувствах се благословенна,
че в къщи ме чакат съпруг и деца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
