25 ene 2008, 0:44

Случайна среща

2K 0 16

Студеният февруарски вятър ме обгръща

и с леден дъх душата ми прегръща.

В ръцете ми - грубите юзди на болката,

но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...

Черно-бели спомени като на лента

профучават край мен и ми се заплитат в косата.

Случайният ти поглед ме върна

от забравата към града,

съхранил историята на една любовна приказка...

 

 

 

 

П.С.: Този град, нашият град... Тук започна всичко, тук започна нашата приказка, тук разбрахме, че и приказките имат край... Обичам спомена за този град... Само не желая да го изживявам отново... За да не помрачавам хубавия спомен :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...