25 ene 2008, 0:44

Случайна среща

2K 0 16

Студеният февруарски вятър ме обгръща

и с леден дъх душата ми прегръща.

В ръцете ми - грубите юзди на болката,

но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...

Черно-бели спомени като на лента

профучават край мен и ми се заплитат в косата.

Случайният ти поглед ме върна

от забравата към града,

съхранил историята на една любовна приказка...

 

 

 

 

П.С.: Този град, нашият град... Тук започна всичко, тук започна нашата приказка, тук разбрахме, че и приказките имат край... Обичам спомена за този град... Само не желая да го изживявам отново... За да не помрачавам хубавия спомен :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...