25 ene 2008, 0:44

Случайна среща

2K 0 16

Студеният февруарски вятър ме обгръща

и с леден дъх душата ми прегръща.

В ръцете ми - грубите юзди на болката,

но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...

Черно-бели спомени като на лента

профучават край мен и ми се заплитат в косата.

Случайният ти поглед ме върна

от забравата към града,

съхранил историята на една любовна приказка...

 

 

 

 

П.С.: Този град, нашият град... Тук започна всичко, тук започна нашата приказка, тук разбрахме, че и приказките имат край... Обичам спомена за този град... Само не желая да го изживявам отново... За да не помрачавам хубавия спомен :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...