Случайна среща
Студеният февруарски вятър ме обгръща
и с леден дъх душата ми прегръща.
В ръцете ми - грубите юзди на болката,
но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...
Черно-бели спомени като на лента
профучават край мен и ми се заплитат в косата.
Случайният ти поглед ме върна
от забравата към града,
съхранил историята на една любовна приказка...
П.С.: Този град, нашият град... Тук започна всичко, тук започна нашата приказка, тук разбрахме, че и приказките имат край... Обичам спомена за този град... Само не желая да го изживявам отново... За да не помрачавам хубавия спомен :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
- върна и мен към топлъл спомен...за същият този град! и една кратка приказка...Не искам да се връщам, за да не убия спомена за нещо отдавна отминало-точно както теб
; но Благодаря ти, че ме върна там! Страхотна си
