Случайна среща

Poetry » Love

2K 0 16

Студеният февруарски вятър ме обгръща

и с леден дъх душата ми прегръща.

В ръцете ми - грубите юзди на болката,

но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...

Черно-бели спомени като на лента

профучават край мен и ми се заплитат в косата.

Случайният ти поглед ме върна

от забравата към града,

съхранил историята на една любовна приказка...

П.С.: Този град, нашият град... Тук започна всичко, тук започна нашата приказка, тук разбрахме, че и приказките имат край... Обичам спомена за този град... Само не желая да го изживявам отново... За да не помрачавам хубавия спомен :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lusi12345 (Людмила Зарева)

Поздравления!

2008-01-26T17:50:24+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Таня, ти си едно уникално създание- върна и мен към топлъл спомен...за същият този град! и една кратка приказка...Не искам да се връщам, за да не убия спомена за нещо отдавна отминало-точно както теб; но Благодаря ти, че ме върна там! Страхотна си

2008-01-26T15:49:40+02:00
lips_of_angels (Ем)

прекраснопоздрав!

2008-01-26T11:34:56+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поздравления за хубавия стих!

2008-01-25T17:38:08+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Така е,но може да създадеш едно продължение на приказката!

2008-01-25T16:48:11+02:00