О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка,
защото днес е време за любезност,
когато помежду ни е поникнало
поне едно поле от неизбежност,
когато всеки си е във посоката,
а тя, отдавна знаем, е различна.
И ако двама в миналото скочим,
ще е случайна точка на пресичане. ...