hristam (Христина Мачикян)
531 928
12.05.2020 г., 19:13 ч.

Случайна точка на пресичане 

  Поезия
1134 6 10

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.

Годините са крайно откровени.

Забравила съм даже как се връща

на този спомен скъсаната лента.

Усмихвам се на твоята усмивка,

защото днес е време за любезност,

когато помежду ни е поникнало

поне едно поле от неизбежност,

когато всеки си е във посоката,

а тя, отдавна знаем, е различна.

И ако двама в миналото скочим,

ще е случайна точка на пресичане.

Поглеждам се със твоите очи,

защото днес през тях не съм се виждала.

И всички бръчки си ги преброих.

И сребърните паяжини над веждите.

И твоите пребродени лета

и всичките ти непокорни зими.

И ти през моите очи видя,

какво е днес пред мене да те има.

Разменяхме обикновени думи,

а слушах как над нас се ронят звуците -

съвсем неостарели. Млади. Румени.

А ние с теб говорехме за внуците.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Хубаво.
  • Много се радвам, че ви хареса и сърдечно благодаря, че споделихте това!
  • Поезия от и за душата.
  • Многолик, многообразен стих. Има любов, тъга, живот...Чудесен е! Поздравления!
  • А тя, любовта, е навсякъде! Много се радвам, че сме заедно на тази пътечка, момичета! Благодаря!
  • Ех, Христина!
    Прекрасно.
  • как стъпка по стъпка вървиш по житейската пътека... има всичко в този стих, най-вече много любов...
  • Има от всичко... Какво да го правиш - живот! Благодаря, че сте тук!
  • Разменяхме обикновени думи,
    а слушах как над нас се ронят звуците -
    съвсем неостарели. Млади. Румени.
    А ние с теб говорехме за внуците.

    Много особена картина, песенна Макар да има и тъга, има и някаква радост - има нещичко, което никога не остарява, не се изморява, не се подчинява на меланхолията и обикновения спокоен поток на живота...
Предложения
: ??:??