Случайна точка на пресичане
О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка,
защото днес е време за любезност,
когато помежду ни е поникнало
поне едно поле от неизбежност,
когато всеки си е във посоката,
а тя, отдавна знаем, е различна.
И ако двама в миналото скочим,
ще е случайна точка на пресичане.
Поглеждам се със твоите очи,
защото днес през тях не съм се виждала.
И всички бръчки си ги преброих.
И сребърните паяжини над веждите.
И твоите пребродени лета
и всичките ти непокорни зими.
И ти през моите очи видя,
какво е днес пред мене да те има.
Разменяхме обикновени думи,
а слушах как над нас се ронят звуците -
съвсем неостарели. Млади. Румени.
А ние с теб говорехме за внуците.
© Христина Мачикян All rights reserved.
