7 jul 2023, 19:34

Случайно срещна двама ни трамваят - последна част

  Poesía
1K 3 4

Не беше сън. Житейският сценарий

е дело на случайности в живота.

Запазен спомен с форма на хербарий

издейства си за бъдещето квота.

В училището чакаше ги Краси –

най-малкият от внуците ѝ трима.

Той бе детенце умно и прекрасно

с интелигентност ясно различима.

И с другите видяха се наскоро.

Тя запозна децата си с Никола.

Когато всички пак на среща втора

събраха се, той свили на виола,

разказа им за миналото близко

и сподели, че с майка им мечтае

гнездо да свие, ако тя поиска

със него общ живот да начертае.

Никола бе приятно изненадан,

че всички от децата го приеха.

Очакваше отпор, дори нападан

да бъде. Но когато предприеха

самотниците двама да зарадват

и им платиха в Гърция почивка,

а не по час за среща да открадват,

бе паднала последната обвивка

от черното съмнение в душата.

Почивката им бе незабравима!

След нея вече всички в махалата

научеха, че те са неделими.

В трамвая, който ги събра, пътуват

и днеска двамата герои наши.

Че са щастливи те не се преструват

и бъдещето вече не ги плаши.

 

 

К Р А Й

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво ли не може да се случи в един трамвай! Като гледам, че все момчета сте коментирали, явно съм била убедителна в тази измислена, но красива история за всичко хубаво, към което е в състояние да промени живота ви Любовният трамвай.
    Благодаря ви, Младен, Ники и Георги!😊
  • Любовният трамвай
    пътува всеки ден,
    и с него няма край -
    Аз също съм му фен 😊

    Благодаря лирично и романтично, че ме чу и уважи молбата ми 💐
    Вече съм доволен!
    Поздравявам те 💐
  • 💗💗💗
  • Хубав и оптимистичен завършек на прекрасния ти поетичен роман, Мария.
    Поздравление! Освен малките читатели направи щастливи и нас - големите читатели.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...