Случайно срещна двама ни трамваят - последна част
Не беше сън. Житейският сценарий
е дело на случайности в живота.
Запазен спомен с форма на хербарий
издейства си за бъдещето квота.
В училището чакаше ги Краси –
най-малкият от внуците ѝ трима.
Той бе детенце умно и прекрасно
с интелигентност ясно различима.
И с другите видяха се наскоро.
Тя запозна децата си с Никола.
Когато всички пак на среща втора
събраха се, той свили на виола,
разказа им за миналото близко
и сподели, че с майка им мечтае
гнездо да свие, ако тя поиска
със него общ живот да начертае.
Никола бе приятно изненадан,
че всички от децата го приеха.
Очакваше отпор, дори нападан
да бъде. Но когато предприеха
самотниците двама да зарадват
и им платиха в Гърция почивка,
а не по час за среща да открадват,
бе паднала последната обвивка
от черното съмнение в душата.
Почивката им бе незабравима!
След нея вече всички в махалата
научеха, че те са неделими.
В трамвая, който ги събра, пътуват
и днеска двамата герои наши.
Че са щастливи те не се преструват
и бъдещето вече не ги плаши.
К Р А Й
© Мария Панайотова All rights reserved.
