27 oct 2013, 18:05  

Случи ми се Любов 

  Poesía » De amor
1174 1 21

Случи ми се Любов

 

Случи се така... С една жена

ни срещна тривиалната причина:

Студът наоколо, постелите в нощта,

пустеещи в едната половина.

 

Предложих ù дома си... Тя дойде;

пристъпи малко плаха, странно лека,

и още там, във входното антре

с краче намести изкривената пътека,

погледна ме... Повдигна рамене

по женски – с мило, непринудено кокетство;

невинен жест, но сякаш спомнил в мен,

онази, позаглъхнала в душата нежност,

с която галех нявга дивите цветя,

трогнат от дареното вълшебство.

Гласчето – песенна камбанка мека,

едва-едва размести тишината

след моето: „Добре си ми дошла!”...

Очите ù, родили светлина,

поканиха към устните усмивка,

пристигнала навярно отдалеко,

но тъй - прекрасна, тъй - сияйна,

че някак неусетно ме привлече

и аз, прегърнал крехката жена,

понесох я, люлеех, завъртях,

отдаден на момчешки порив

и в плен на радостта си неизречена.

Тя се смееше, а звънкият ù смях

разпръсна тишината по кьошетата;

моят дом, най-сетне чул я и признал,

безхитростно, отколешна потребност,

побърза да притули притеснен

няколко прашинки по нозете,

пооглади овехтяла, семпла дреха...

Но кой да забележи?! - ­Виждах само Нея,

притихнала отново, поразнежена;

гнездо косите ù на рамото ми сплели,

ловят дъха, през пръстите изтичат...

Никой не продумваше „обичам”.

Жадувах само силно да я гушна

и сторих го, май грубичко, себично...

Тя, свита някъде дълбоко в мен,

в препускащото ми сърце заслушана,

простена лекичко, след туй въздъхна,

но просто, ей така, съвсем за нищо...

Здрачът - този стар бохем,

чаровният, изменчив изкусител,

внезапен и все пак навременен,

прескочил залеза, при нас дотича...

 

След дни във вазата разцъфнаха цветя,

прозорци пиеха по-ведро от небето...

Цвърчат в тиганче пържени яйца,

които недолюбвах, общо-взето,

но тези – нейните, поръсени с магия,

с друга сладост гъделичкат по небцето;

Тя също ме похвали онзи ден

за вкусната картофена яхния...

 

Дали по някакви неписани стандарти

туй – нашето, е истинска любов?

Не знам. Не съм броил, но може би година

камбанката на нейното гласче

приглася на сърцето ми и то римува

думите, смеха ù в стихчета, макар незрими,

и в тях светлея, ставам все по–топъл

с устните, зовящи ме по име. 

Не искам Тя да си замине!

 

Леглото ми посреща утринта,

отново с празна, но щастлива половина.

 

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дали са римувани разкази или красив поетичен изказ,няма значение,това което прочетох облъхва с красиво чувство за присъствие на любим човек в живота и кара другия да се опива от това.Дори и да е краткотрайно,то зарежда душите и ни прави по-меки и добри!Прекрасна творба,харесах истински!
  • Понеже каза, че стихът ти не е истинска поезия, аз пък ще те попитам, Людмил, коя е истинската днес? - Може би тази, която е мозайка от стряскащи метафори и "находки', от никого не казани? Въпрос на стил! Но твоят стих също е поезия за мен: съдържаща емоция, ритъм, благозвучие... Отразява човешки чувства, присъщи на всеки. Отразява живия живот...
    Много харесах!
  • Знаеш ли, много, много не помня заглавия. Поразрових всички кьошета на мозъка си и нещо ми проблесна, че май беше "Old love". Може да греша, но ми е простено - и аз не съм "юноша бледен".
  • Сърдечно благодаря, Доче! Изречено от жена, това признание притежава изключителна стойност. Дано реанимира, поне с "йота" доста накърнения имидж на "панталонковците" към които се числя и аз. Ех, добре, че съм аз, та да поизкупя малко мъжки грехове. С думи...
  • "гнездо косите ù на рамото ми сплели,

    ловят дъха, през пръстите изтичат..."

    С възхищение прочетох!Има още рицари
    в женските очи да се откриват.
    Да умеят да държат неуловимото
    и да го разкажат тъй красиво...
  • Позволете ми лека забежка... Преди това стихо, качих последователно три други, чийто сюжет третираше акта на раздяла. Общият брой на коментарите към тях, не успява да надхвърли коментарите към настоящото. Мили мои, показателно е, че реагираме спонтанно на обикновената човечност и топлинка. Липсата им е осезаема в този, опитващ постоянно да се усложнява свят. Нека не губим сетивата си, нека реагираме на красотата в дребничките на пръв поглед неща, защото техен еквивалент са основните ни приоритети, също толкова простички и броящи се на пръсти.
    Раде, наистина няма стандарти за любов. Тя е в потребността да усещаме присъствието на любимия човек. В мъничките компромиси, които правим, заради дребните му несъвършенства.
    Кери, я да не завиждаш! Ам, чи напиши си едно стихо и си живей щастливо няколко дни. Аз така правя понякога. Помага... да знаеш...
    Да ти е сладко, Дани! И да не забравиш да сложиш сиренце, ей! Благодаря за определенията!
    Появи ли се най-сетне, Джу?! Няма страшно, бе , аз не хапъ момичета. Изкривената пътечка, казваш... Да, този жест е бременен с оптимизъм за бъдещето. Дребните жестове крият богатство в себе си. Знаеш ли какви асоциации предизвикват у мен онези, типично по женски повдигнати раменца? – По мъничко безпомощност, въпрос, очакване, съгласие, капчица кокетство... Дори само тази „плеяда” е в състояние да грабне един мъж. Щастливата, празна половин постеля, ли? – Нея, всички са я харесали.
    Окси, сравнението ти не е „откачалско” Много е точно. Стихото, все пак е в разказвателен стил и съответно не притежава интуитивността на истинската поезия. Животът като цяло е едно, доста хронологично чудо и дреболийките се поставят бавничко и внимателно, защото после е невъзможно да ги премахнеш, нито да им смениш местата. Меланхолията пък, винаги съпътства двама души, живели дълго време със самотата си. Ти също я носиш в себе си. В края на стихото, тя беше категорично изместена от една „щастлива половина” Съжалявам, стар човек съм но не се сещам за визираната от теб песен. Припомни ми я, ако се сетиш. Да не би да е: „Аз пътувам през морето”?
  • Тъкмо се чудех как точно да определя написаното, но прочетох твоето определение по долу - римувани разкази. Харесва ми топлината, с която разказваш. Изкривената пътечка ми направи впечатление и на мен Празната щастлива половина също
  • Пренесе ме в света на музиката! С тази нежна изповед, поднесена малко меланхолично и протяжно, но много истинска и красива. Спомних за една много стара песен на Е. Клептън с подобно съдържание и в неговия характерен стил на "бавната ръка". Oткачалско сравнение, нали?! Много ми хареса! Поздрав, Людмил!
  • Истинска магия си сътворил! С такъв финес русуваш любимата жена! Приказка разказана по мъжки, докосна и моето сърце! Отивам да забъркам едно яйца
  • Щастливец! Случило му се любов... Някои хора до края на живота си се разминават с нея, а на теб щом ти се е случила, никога не я пускай да си отиде. Ще ядеш яйчица - макар и да ги недолюбваш, какво значение има, щом сърцето ти е пълно... Поздравче от мен!
  • Няма стандарти за любовта!Къде яхнийка,къде яйца,къде магийка,къде сърца...Хареса ми лекотата,с която разказваш за най–съкровените си чувства.Това,случилото се е най–чудесното нещо!И ти си го написал чудесно...
  • Младей, Септемврийче! Не залагай прекалено на спомените, ще имаш време да ги прелистваш дълго, дълго... Нали си Стрелец, отстреляй нещо сега, утре. Миг, който ще можеш да добавиш към същите тези спомени!
    Слънчо, благодаря за високото отличие, но ти се струвам уникален,т.е. различен, само защото в повечето случаи не създавам истинска поезия, а римувани разкази. Съзнавам го, но пак ми е хубаво, щом написаното от мен се харесва на четящите братя.
  • Уникален си!
  • Душата ти, наистина има нужда от подобно докосване, Таня М. и аз се чувствам награден, щом стихото ми е успяло да подръпне нужната струна в нея. Благодаря ти!
  • Толкова по човешки докосна душата ми!
    Благодаря!
  • Благодаря ви, приятели!-За прочита и оставеното мнение към стихото.
    Права си, Таня - наистина приемам за Явление, донякъде идеализирания в съзнанието ми образ на жената. Майчинското в нея, поставям над всички нейни качества.
    Ивон, Вихра, Светле - Намерихте красота, дори в баналните пържени яйца и постната картофена яхнийка. Трогнат съм, затова ще ви разкрия една тайна - добавям в яхнийката десетина сушени сини сливи.
    Краси, знаеш - малко Надеждица не вреди, брат... Толкова самотни души търсят път една към друга в окаяния свят.
  • Чистота и нежност.... Любов е!!!
  • Много нежна красота!
  • И ти - ей така, с човечните си стихове - понаместваш изкривените ни пътечки!!!
    Поздрав!
  • Прекрасно е!
  • Опиваш се от Явлението Жена, нали? Аз пък се опивам с поезията ти! По този начин трябва да вижда жената всеки един мъж!
    Високо си...
Propuestas
: ??:??