Беше много, много ототдавна.
Спомням си, че бях почти дете.
Случи ми се нещо нереално –
влюбих се в едно добро момче.
В погледа му двата изумруда,
галеха ми жадното лице...
Не, не беше туй момче красиво,
ала беше с ангелско сърце.
Как открадна първата целувка,
в дните си до днес и не разбрах,
но след нея ничия милувка
със душата си не пожелах.
После завъртя ни колелото,
чашата с горчилката изпих,
щом със два фалшиви гроша,
двата изумруда замених.
Нека този разказ ви напомня,
истината стара на света:
че любов с пари се не купува,
нито се измерва на везна.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
нито се измерва на везна."
напълно съм съгласна с теб...Поздравче за хубавия стих...