May 3, 2007, 9:42 PM

Случи ми се нещо нереално

  Poetry
859 0 15

Беше много, много ототдавна.
Спомням си, че бях почти дете.
Случи ми се нещо нереално –
влюбих се в едно добро момче.

 

В погледа му двата изумруда,
галеха ми жадното лице...
Не, не беше туй момче красиво,
ала беше с ангелско сърце.

 

Как открадна първата целувка,
в дните си до днес и не разбрах,
но след нея ничия милувка
със душата си не пожелах.

 

После завъртя ни колелото,
чашата с горчилката изпих,
щом със два фалшиви гроша,
двата изумруда замених.

 

Нека този разказ ви напомня,
истината стара на света:
че любов с пари се не купува,
нито се измерва на везна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...