23 jul 2006, 19:23

Случи се

  Poesía
1.2K 0 0
Когато насаме остана
в свойте мисли потопена,
сред безброй мечти се лутам,
в черни съм вглъбена.

В сърцето ми бушуват бури
и стичат се в душата отровни сълзи,
и хиляди мъки споделени
дълбаят в душата тунели,бразди.

А душата - самата е толкова стара,
през толкова мъки,животи е минала тя,
една стара душа в едно младо тяло,
нима е спраедливо,нима?

Не зная къде съм,не зная защо съм тук,
не зная и накъде да поема,
а време нямам , не мога да чакам,
решение трябва да взема...

Поемам нанякъде,все така чужда
на всичко живо край мен,
дали съм различна,дали имам нужда
от някой по-близък до мен.

Сърцето ми сякаш знае какво иска,
прошепва ми тихо в нощта,
че има на света човек,който може
да изтрие от лицето тази тъга.

Повярвах,можах и я има!
Има я тази любов!
И всеки я иска,и всеки я търси
и всеки я вика с пламенен зов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...