Случка

31 ago 2013, 22:27

Poesía » De amor

439 0 0

В утрото на изгрев срамежлив

Аз срещнах те - безгрижен и щастлив.

Обърках се! Не бях заподозряла

душата, за такъв миг зажадняла...

Не влагайки ни дума, нито смях,

усетих се - за ТЕБЕ замечтах.

И върнаха се минали години

в съзнанието на една "робиня".

Едва ли ще узнаеш някой ден,

че спомен ще оставиш ТИ у мен,

че в този миг почувствах се щастлива

и осъзнах, че все пак аз съм... Жива!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.