31 авг. 2013 г., 22:27

Случка

666 0 0

В утрото на изгрев срамежлив

Аз срещнах те - безгрижен и щастлив.

Обърках се! Не бях заподозряла

душата, за такъв миг зажадняла...

 

Не влагайки ни дума, нито смях,

усетих се - за ТЕБЕ замечтах.

И върнаха се минали години

в съзнанието на една "робиня".

 

Едва ли ще узнаеш някой ден,

че спомен ще оставиш ТИ у мен,

че в този миг почувствах се щастлива

и осъзнах, че все пак аз съм... Жива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Герганова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...