Зайо Байо тичайки в гората
цопна точно във водата.
В локва от дъжда нощеска,
зайко падна и се стресна.
Бялото кожухче почерня,
омърлушен Зайко зарида.
Бързо хукна към дома,
за бедата никой не разбра.
Мама Зайка когато го видя,
остана със отворена уста.
Донесе старото корито,
да изкъпе туй дете сърдито,
дето вечно не внимава
скачайки из горската дъбрава.
Чистичък в леглото легна,
доволно и сънливо се протегна.
Колко сладичко е да си у дома,
мама с обич да те гали по глава!
© Галя Николова Todos los derechos reservados