Случка в парка
Самотна хубава жена на пейката седи.
А мене нещо ме човърка – иди седни и ти!
Към пейката пристъпих плахо. Свободно ли е? - Да.
Погледна ме, след туй посочи ми мястото с ръка.
Приседнах, ала вътре в мен сърцето ми трепти.
На тази гледка даже Господ ще се възхити!
Невинна, млада, чернокоса! Маслинени очи!
В погледа ѝ на девица огънят гори!
Докоснах уж неволно аз ръката ѝ. А тя
и другата ръка подаде. После се засмя.
Наведе се към мен и тихо, нежно промълви: ...