Случка в парка
Случка в парка
Самотна хубава жена на пейката седи.
А мене нещо ме човърка – иди седни и ти!
Към пейката пристъпих плахо. Свободно ли е? - Да.
Погледна ме, след туй посочи ми мястото с ръка.
Приседнах, ала вътре в мен сърцето ми трепти.
На тази гледка даже Господ ще се възхити!
Невинна, млада, чернокоса! Маслинени очи!
В погледа ѝ на девица огънят гори!
Докоснах уж неволно аз ръката ѝ. А тя
и другата ръка подаде. После се засмя.
Наведе се към мен и тихо, нежно промълви:
- мъжкар си! Хайде давай смело! Сега ме прегърни!
Не чаках пак да ме покани и се нахвърлих в миг.
Щом в устата си усетих нейния език
с двете си ръце замачках стегнатата гръд!
Но пръстите ми там откриха доста чужда плът!
Докато стисках силикона тя ме разкопча.
С ръка ми бръкна в панталона и там се заигра.
Малкият ми скъп приятел се уголеми
и под нежните и пръсти силно се втвърди!
В кърпа вързах си я тая! - мислех си в ума.
А изглеждаше тъй скромна и невинна тя!
Хайде да изпием вкъщи по едно кафе!
Аз предложих от учтивост, а пък тя прие!
Е, у нас се озовахме жадни за любов!
Щом бельото си съблече, вече бях готов!
Ала там, където роза трябва да цъфти
вместо цвете нещо друго гледам, че стърчи!
Аз съм Пешо Минзухара. Как се казваш ти?
Името си бях забравил! Всичко в мен се сви!
Драснах бързо през вратата с гащи във ръка!
Чак на третата пресечка се реших да спра!
Уж красива и невинна беше! А сега
трябваше със мъж да легна вместо със жена!
Тъй под женските одежди беше той прикрит!
Мислех го за дама нежна! Излезе травестит!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
