бармах (Леонид Стоянов)
103 724
3 abr 2008, 14:22

Слуга на Дявола 

  Poesía
873 0 11

Млад съм. А внезапно остарях.

Съсипан от "порока" - бях идеалист.

Дълго скитах, но едва сега разбрах -

от вярващ се превърнах в атеист.

 

Животът твърде рано ме ограби.

С любовта ми грозно се отнесе ти.

Държавата безскрупулно попари

мисълта дори, за по-щастливи дни.

 

И ето ме, препускам като в тръст.

Честта продадена гори на клада.

Под натиска на тежкия си кръст,

не аз, а други "грешници" ще страдат.

 

Осъмвах с пожелание за мъст.

Гълъби ми бяха черни врани.

Исках да посипя с рохка пръст

телата на поредните избрани.

 

Сега съм вълк, от алчност подивял.

При Дявола се водя на отчет.

Нали душата си му бях продал,

имах неограничен бюджет.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??