Слуга на Дявола
Млад съм. А внезапно остарях.
Съсипан от "порока" - бях идеалист.
Дълго скитах, но едва сега разбрах -
от вярващ се превърнах в атеист.
Животът твърде рано ме ограби.
С любовта ми грозно се отнесе ти.
Държавата безскрупулно попари
мисълта дори, за по-щастливи дни.
И ето ме, препускам като в тръст.
Честта продадена гори на клада.
Под натиска на тежкия си кръст,
не аз, а други "грешници" ще страдат.
Осъмвах с пожелание за мъст.
Гълъби ми бяха черни врани.
Исках да посипя с рохка пръст
телата на поредните избрани.
Сега съм вълк, от алчност подивял.
При Дявола се водя на отчет.
Нали душата си му бях продал,
имах неограничен бюджет.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
