Слуга на Дявола
Млад съм. А внезапно остарях.
Съсипан от "порока" - бях идеалист.
Дълго скитах, но едва сега разбрах -
от вярващ се превърнах в атеист.
Животът твърде рано ме ограби.
С любовта ми грозно се отнесе ти.
Държавата безскрупулно попари
мисълта дори, за по-щастливи дни.
И ето ме, препускам като в тръст.
Честта продадена гори на клада.
Под натиска на тежкия си кръст,
не аз, а други "грешници" ще страдат.
Осъмвах с пожелание за мъст.
Гълъби ми бяха черни врани.
Исках да посипя с рохка пръст
телата на поредните избрани.
Сега съм вълк, от алчност подивял.
При Дявола се водя на отчет.
Нали душата си му бях продал,
имах неограничен бюджет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
