бармах (Леонид Стоянов)
103 724
3.04.2008 г., 14:22 ч.

Слуга на Дявола 

  Поезия
868 0 11

Млад съм. А внезапно остарях.

Съсипан от "порока" - бях идеалист.

Дълго скитах, но едва сега разбрах -

от вярващ се превърнах в атеист.

 

Животът твърде рано ме ограби.

С любовта ми грозно се отнесе ти.

Държавата безскрупулно попари

мисълта дори, за по-щастливи дни.

 

И ето ме, препускам като в тръст.

Честта продадена гори на клада.

Под натиска на тежкия си кръст,

не аз, а други "грешници" ще страдат.

 

Осъмвах с пожелание за мъст.

Гълъби ми бяха черни врани.

Исках да посипя с рохка пръст

телата на поредните избрани.

 

Сега съм вълк, от алчност подивял.

При Дявола се водя на отчет.

Нали душата си му бях продал,

имах неограничен бюджет.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??