30 ene 2020, 12:18

Слука 

  Poesía
754 1 1

Сред хилядите спомени желани

стар дявол запълзя по съвестта ми.

Започна да разчопля стари рани

и с кървави корички да се храни.

 

Попитах го, втрещен от тази слука:

– Какво, за Бога, търси точно тука?

Отвърна ми, че огладнял от скука.

Усмихнах се. Оставих го да хрупа.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??