Сред хилядите спомени желани
стар дявол запълзя по съвестта ми.
Започна да разчопля стари рани
и с кървави корички да се храни.
Попитах го, втрещен от тази слука:
– Какво, за Бога, търси точно тука?
Отвърна ми, че огладнял от скука.
Усмихнах се. Оставих го да хрупа.
© Яким Дянков Всички права запазени