27 ene 2024, 6:36

Слушай тишината, нека говори! 

  Poesía » De amor
613 3 12
Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път.
Нагости я… Не ѝ трябва много -
чаша чай, да се стопли в зимния студ
и слушай тишината, нека говори!
И понеже Тя знае с кого… и кога,
(живяла е доста, от векове съществува)
ще ти върне жеста, знае как Любовта,
неочаквано в някоя нощ теменужена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??