Слушай тишината, нека говори!
Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път.
Нагости я… Не ѝ трябва много -
чаша чай, да се стопли в зимния студ
и слушай тишината, нека говори!
И понеже Тя знае с кого… и кога,
(живяла е доста, от векове съществува)
ще ти върне жеста, знае как Любовта,
неочаквано в някоя нощ теменужена.
Ще направи така, да те срещне в трамвая,
в парка, в кафето или… незнамсикъде.
Чрез теб той ще диша, ти ще го обожаваш,
орисани двама под общо небе.
Ще напъпва Любовта в нацъфтялата пролет.
Ще събирате плодовете на лятото жарко.
Ще намирате утеха в есенен спомен.
А през зимата? Следваща пролет ще чакате!
И когато любовта остарее… Нима?
(Старее тялото, но никога Тя!)
От векове, в този луд, луд кръговрат
Тя не греши. Знае с кого… и знае кога!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Благодаря ти много! 🌹
