11 dic 2007, 11:15

Сляп сонет по пълнолуние

  Poesía
614 0 3

Две-три стъпки в мрака,

белият бастун - от проза побелял.

А момичешката визия все чакаше

да я погледне някой, но без жал.

Времето дори склони

да запази младостта й,

 дори и без зримите очи

да вижда дълго свеж духа й.

Поиграха в кръг  години и омръзна им,

до умрелия звънец стояли.

Тя   бе като другите момичета,

на тях повече са дали...

Две-три стъпки в мрака... Пълнолуние.

Пейката позна слабият й силует.

И днес  очите заваляха... Седмолудие.

На лунната пътека - слепия сонет.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...