Dec 11, 2007, 11:15 AM

Сляп сонет по пълнолуние

  Poetry
619 0 3

Две-три стъпки в мрака,

белият бастун - от проза побелял.

А момичешката визия все чакаше

да я погледне някой, но без жал.

Времето дори склони

да запази младостта й,

 дори и без зримите очи

да вижда дълго свеж духа й.

Поиграха в кръг  години и омръзна им,

до умрелия звънец стояли.

Тя   бе като другите момичета,

на тях повече са дали...

Две-три стъпки в мрака... Пълнолуние.

Пейката позна слабият й силует.

И днес  очите заваляха... Седмолудие.

На лунната пътека - слепия сонет.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...