Dec 11, 2007, 11:15 AM

Сляп сонет по пълнолуние 

  Poetry
456 0 3

Две-три стъпки в мрака,

белият бастун - от проза побелял.

А момичешката визия все чакаше

да я погледне някой, но без жал.

Времето дори склони

да запази младостта й,

 дори и без зримите очи

да вижда дълго свеж духа й.

Поиграха в кръг  години и омръзна им,

до умрелия звънец стояли.

Тя   бе като другите момичета,

на тях повече са дали...

Две-три стъпки в мрака... Пълнолуние.

Пейката позна слабият й силует.

И днес  очите заваляха... Седмолудие.

На лунната пътека - слепия сонет.

 

 

 

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??