Сляп сонет по пълнолуние
Две-три стъпки в мрака,
белият бастун - от проза побелял.
А момичешката визия все чакаше
да я погледне някой, но без жал.
Времето дори склони
да запази младостта й,
дори и без зримите очи
да вижда дълго свеж духа й.
Поиграха в кръг години и омръзна им,
до умрелия звънец стояли.
Тя бе като другите момичета,
на тях повече са дали...
Две-три стъпки в мрака... Пълнолуние.
Пейката позна слабият й силует.
И днес очите заваляха... Седмолудие.
На лунната пътека - слепия сонет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
