Сляпа неделя
въздиша на прага
с нови надежди
за пролетни радости
и китка от бели цветчета
смирено стои в ръката.
Сляпа неделя,
очаквана, свята,
невинна и страстна.
Изкусно пътя нататък
чертае и неочаквано
щраква капанът...
Свята неделя,
свети в очите ми
със свещи запалени,
нося я в себе си с болка,
като трънче в петата,
а той уморен,
хърка в кревата...
© Галя Николова Todos los derechos reservados