30 ene 2005, 10:53

Сляпата неделя

  Poesía
1.2K 0 2

Сляпа неделя
въздиша на прага
с нови надежди
за пролетни радости
и китка от бели цветчета
смирено стои в ръката.

Сляпа неделя,
очаквана, свята,
невинна и страстна.
Изкусно пътя нататък
чертае и неочаквано
щраква капанът...

Свята неделя,
свети в очите ми
със свещи запалени,
нося я в себе си с болка,
като трънче в петата,
а той уморен,
хърка в кревата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Накара ме да се усмихна, макар че този стих е от типа "да не знаеш, да се смееш ли или да плачеш". Все пак едно усмихнато 6 му подхожда
  • Хареса ми!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...