Jan 30, 2005, 10:53 AM

Сляпата неделя

  Poetry
1.2K 0 2

Сляпа неделя
въздиша на прага
с нови надежди
за пролетни радости
и китка от бели цветчета
смирено стои в ръката.

Сляпа неделя,
очаквана, свята,
невинна и страстна.
Изкусно пътя нататък
чертае и неочаквано
щраква капанът...

Свята неделя,
свети в очите ми
със свещи запалени,
нося я в себе си с болка,
като трънче в петата,
а той уморен,
хърка в кревата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Накара ме да се усмихна, макар че този стих е от типа "да не знаеш, да се смееш ли или да плачеш". Все пак едно усмихнато 6 му подхожда
  • Хареса ми!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...