7 sept 2017, 11:54

Сляпото момиче

  Poesía » Civil
544 1 0

           Сляпото момиче

 

Очите ти, откраднати от мрака,

се взират за искрица светлина,

която някъде далече чака,

затворена от черна тъмнина.

 

Ръцете ти, протегнати с надежда,

за да погалят пролетния цвят

и да получат тооплина и нежност,

и обич от невидимия свят.

 

В небето слепите очи се взират,

за да открият тъжната луна.

Но само тежък, хладен мрак намират,

и безкрайна, дълга тишина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...