Sep 7, 2017, 11:54 AM

Сляпото момиче

  Poetry » Civic
545 1 0

           Сляпото момиче

 

Очите ти, откраднати от мрака,

се взират за искрица светлина,

която някъде далече чака,

затворена от черна тъмнина.

 

Ръцете ти, протегнати с надежда,

за да погалят пролетния цвят

и да получат тооплина и нежност,

и обич от невидимия свят.

 

В небето слепите очи се взират,

за да открият тъжната луна.

Но само тежък, хладен мрак намират,

и безкрайна, дълга тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...