Sep 7, 2017, 11:54 AM

Сляпото момиче

  Poetry » Civic
548 1 0

           Сляпото момиче

 

Очите ти, откраднати от мрака,

се взират за искрица светлина,

която някъде далече чака,

затворена от черна тъмнина.

 

Ръцете ти, протегнати с надежда,

за да погалят пролетния цвят

и да получат тооплина и нежност,

и обич от невидимия свят.

 

В небето слепите очи се взират,

за да открият тъжната луна.

Но само тежък, хладен мрак намират,

и безкрайна, дълга тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...