vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
26 nov 2015, 10:21

Слънца 

  Poesía
930 2 22

 

Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.

Те ще скрият неусетно всичко -
златното преди - от мен самия.
С бели бинтове ще наранят косите,
над които бавно ще се вият.

И ще чувствам силната омраза,
вдън сърце безсилната закана.
Злобата внезапно извисила
тежкия си и надгробен камък.

Само в думите понякога щастливи
в този свят умираме родени. -
Гаснещи слънца на пропасти облегнати -
залутани сред свои отражения...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Марина и Йоана!
  • „Вятърът не може да ме върне
    върху моето разпръснало се време...“...
  • Силен текст - докосващ и тъжен...!!!!!!!!!!!!!!!!
    "Вятърът не може да ме върне
    върху моето разпръснало се време
    и от тишината аз дочувам
    как мъглите пак пълзят към мене."
  • Благодаря ви, Малката, Лили, Мари Елен, за оказаното внимание!

    Благодаря и на теб, Бойко, че коментира този скромен текст!

    Хубава неделя от мен!
  • умираме родени

    в думите понякога щастливи

    добре изречено
  • Благодаря ти за този толкова прецизен коментар, Гавраиле! Много ме трогна.

    Мерси за оказаното внимание, Катя! Винаги намираш окуражаващи думи за мен.

    Светла неделя и хубава настояща вечер и за двама ви!
  • Поздравления за хубавия стих, Младене!
  • Младене,пълзящата мъгла ще скрива понякога всичко хубаво,което сме преживели.Ще чувствуваме и силна омраза,безсилна закана и злоба.Но такива сме създадени.Затова има и слънца,макар и гаснещи.Красива поезия!Поздравления!
  • Благодаря за вниманието, Христов! Трогнат съм от посещението.

    Благодаря и на теб, Таня, за хубавите думи! Да, студен ден наистина, но не и за топлите сърца. Весели празници!
  • Заглавието малко ме подведе, тъкмо мислех да се стопля в този мрачен и студен ден... Но ми хареса! Много въздействащо!
  • Благодаря ти за оказаното внимание, Исмаиле! Пожелавам ти нови силни творби!
  • Мога да чета, но не съм в състояние, да коментирам!
  • Благодаря ти за този хубав коментар, Елица, а също и за оценяването на текста ми! Дълбоко ме трогна с вниманието си. Пожелавам ти нови успехи на конкурсите, в които участваш! Твоите стихотворения се открояват с изящество, финес и стройна логическа последователност.

    Благодаря и на вас, Пепи и Василе, че оценихте този скромен текст!
    Хубава вечер и несекващо вдъхновение!
  • Харесвам философската ти лирика, Мисана, защото въвежда дълбоко в човешката душевност.
    Макар и стара, и творба е актуална и ме замисля.
    Почитания!
  • Благодаря за вниманието: Миночка, Таня, Цвети /много е хубаво стихотворението ти!/, Евелина, Цеца и Димитър! Трогнат съм от хубавите думи. Много успехи за всеки един от вас!
  • Не напускайте хора! Това момиче и тоя хубав поет са цени личности! Злобари все ше ги има ама не им се давайте. Хич не съм глупав. Както казах, и Шекспир съм чел, та и Наполеон. Те тия дето критикуват е само защото не могат нищо.
  • "ДУМИ ЧУЖДИ

    Не избирай тъмнината!
    Тя сама ще те намери.
    Вечността е само плясък
    на инстинкти закърнели,
    чист мираж, измислен епос,
    сън, че вече не сънуваш.
    Да страхуваш се!
    Бълнуваш
    думи, чувства. ..
    и любови.
    Спри!
    И освети съня си!
    Ще видиш,
    че не си
    оттатък,
    че си тук,
    че човешкото е чуждо,
    но е близо.
    Че щурецът,
    свири тъй красиво,
    за да излъже
    глупавата женска.
    Но е толкова красиво -
    не е лъжа това!
    Безценна
    истина е
    за живота.
    Не е Голгота пътя!
    Не е стръмен!
    Не се намира в Пътя
    красотата...
    Не я търси в миража плътен.
    Безплътна е.
    И е в душата.
    Та тъй.
    След всички думи чужди,
    човешки де,
    дали разбра,
    че тъмнината ни избира,
    дори да тънем
    в светлина..."

    Камен Илиев

    Прекрасен е стиха ти, Младене, макар и носещ тъга!...
  • Силен текст - докосващ и тъжен...!!!!!!!!!!!!!!!!
    "Вятърът не може да ме върне
    върху моето разпръснало се време
    и от тишината аз дочувам
    как мъглите пак пълзят към мене."
  • Злобата и омразата не трябва да ни пречупват! Винаги ги е имало и ще ги има! Трябва да ги трансформираме чрез прошка и усмивки в приемане! Когато ги приемем и спрем да се бунтуваме срещу тях, тогава те спират да съществуват, защото не ги отразяваме! Пишеш красиво, Младене дори и когато извира болка от всяка строфа!!! Аз го разбирам така и съм го написала преди три години

    Събудих светлината в теб

    Усетих в погледа ти неприязън,
    но ти отвърнах с доброта,
    смути се ти от моята постъпка,
    скъта се злобата ти вдън земя.

    Усмихнах се сърдечно и те поздравих,
    изпратих ти прекрасни мисли,
    от лошотията ти даже и не се смутих,
    подадох ти ръка със топли пръсти.

    Прелях ти радост от сърцето мое,
    пробудих Светлината спяща в теб
    и тя политна волно към небето свое,
    освободена от веригите от лед.

    И сля се със Божественото слънце,
    и се окъпа във магия и любов,
    и заредена с истинско вълшебство,
    завърна се във обновения си дом.
  • Наистина злобата е като надгробен камък,нейното отражение погубва блясъка на истинските чувства!Прекрасно, както всички досега!
  • Благодаря ти за вниманието, Лейди! Трогнат съм.
  • Благодаря ви, Приятели, които коментирахте и оценихте това скромно стихотворение, писано във втората половина на 80-те години. Доста стар и отлежал текст, нали? Желая на всички вас здраве творчески успехи!
Propuestas
: ??:??