5 ago 2008, 12:11

Слънце

871 0 8

                                    

                                 На Пламен... Не се променяй...

 

 

 

Слънчогледи

 

 

поникват в мислите

 

 

след твоите усмивки,

 

 

украсили

 

 

липите, лехите

 

 

и всички възможни пътеки...

 

 

Дълбоки следи

 

 

 ще останат след тебе,

 

 

любовта на всички птички.

 

 

Ти наследи

 

 

топлината и светлините,

 

 

които заключвам в своите прегръдки.

 

 

Никакви беди

 

 

не ще помрачат това лице,

 

 

слънцето в сърцето ги топи...

 

 

Щастието бди

 

 

и пратено от мене ангелче

 

 

целува нощем спящите очи...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...