5 авг. 2008 г., 12:11

Слънце

872 0 8

                                    

                                 На Пламен... Не се променяй...

 

 

 

Слънчогледи

 

 

поникват в мислите

 

 

след твоите усмивки,

 

 

украсили

 

 

липите, лехите

 

 

и всички възможни пътеки...

 

 

Дълбоки следи

 

 

 ще останат след тебе,

 

 

любовта на всички птички.

 

 

Ти наследи

 

 

топлината и светлините,

 

 

които заключвам в своите прегръдки.

 

 

Никакви беди

 

 

не ще помрачат това лице,

 

 

слънцето в сърцето ги топи...

 

 

Щастието бди

 

 

и пратено от мене ангелче

 

 

целува нощем спящите очи...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...