На Пламен... Не се променяй...
Слънчогледи
поникват в мислите
след твоите усмивки,
украсили
липите, лехите
и всички възможни пътеки...
Дълбоки следи
ще останат след тебе,
любовта на всички птички.
Ти наследи
топлината и светлините,
които заключвам в своите прегръдки.
Никакви беди
не ще помрачат това лице,
слънцето в сърцето ги топи...
Щастието бди
и пратено от мене ангелче
целува нощем спящите очи...
© Таня Атанасова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
