Вливат се в мен
вкусът на море
и аромати от снежно момиче,
мирис на пясък,
топло кафе
и спомен за зимно кокиче.
Стоя,
потънал в забрава,
там на брега,
на самотния бряг.
И единствено
вятърът в мене забавя
към теб неподвижния бяг.
Тъмно е.
Безкрайности няма.
Тъмно е.
Морето замря.
Тебе чакам –
искрена, пряма.
Ти дойде
и слънце изгря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християн Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
любимата ми дума "слънце" 