Вливат се в мен
вкусът на море
и аромати от снежно момиче,
мирис на пясък,
топло кафе
и спомен за зимно кокиче.
Стоя,
потънал в забрава,
там на брега,
на самотния бряг.
И единствено
вятърът в мене забавя
към теб неподвижния бяг.
Тъмно е.
Безкрайности няма.
Тъмно е.
Морето замря.
Тебе чакам –
искрена, пряма.
Ти дойде
и слънце изгря.
© Християн All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
любимата ми дума "слънце" 