8.02.2008 г., 20:24

Слънце

914 0 2

  

Слънце

 

Вливат се в мен

вкусът на море

и аромати от снежно момиче,

мирис на пясък,

топло кафе

и спомен за зимно кокиче.

 

Стоя,

потънал в забрава,

там на брега,

на самотния бряг.

И единствено

вятърът в мене забавя

към теб неподвижния бяг.

 

Тъмно е.

Безкрайности няма.

Тъмно е.

Морето замря.

Тебе чакам –

искрена, пряма.

 

Ти дойде

и слънце изгря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...