Вливат се в мен
вкусът на море
и аромати от снежно момиче,
мирис на пясък,
топло кафе
и спомен за зимно кокиче.
Стоя,
потънал в забрава,
там на брега,
на самотния бряг.
И единствено
вятърът в мене забавя
към теб неподвижния бяг.
Тъмно е.
Безкрайности няма.
Тъмно е.
Морето замря.
Тебе чакам –
искрена, пряма.
Ти дойде
и слънце изгря.
© Християн Всички права запазени