8.02.2008 г., 20:24

Слънце

916 0 2

  

Слънце

 

Вливат се в мен

вкусът на море

и аромати от снежно момиче,

мирис на пясък,

топло кафе

и спомен за зимно кокиче.

 

Стоя,

потънал в забрава,

там на брега,

на самотния бряг.

И единствено

вятърът в мене забавя

към теб неподвижния бяг.

 

Тъмно е.

Безкрайности няма.

Тъмно е.

Морето замря.

Тебе чакам –

искрена, пряма.

 

Ти дойде

и слънце изгря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...