Слънце

Слънцето изгрява, стопля тя сърце,

към нея аз съм устремен,

но напразно протягам ръце,

самотен съм и натъжен.

Така жадувам нейната ласка,

тъй прекрасна е момата,

ала сърцето и по-студено е от Аляска,

а тъй приятен е на розата аромата.

Нежността далече си отива,

срутен е вече нейният храм,

а тя е тъй красива,

но тъжен съм и сам...