hcs (Георги)
2038 243
Aug 23, 2020, 7:37 AM

Слънце 

  Poetry » Love
542 0 0

Слънцето изгрява, стопля тя сърце,

към нея аз съм устремен,

но напразно протягам ръце,

самотен съм и натъжен.

 

Така жадувам нейната ласка,

тъй прекрасна е момата,

ала сърцето и по-студено е от Аляска,

а тъй приятен е на розата аромата.

 

Нежността далече си отива,

срутен е вече нейният храм,

а тя е тъй красива,

но тъжен съм и сам...

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??