Слънце
728
0
0
Слънцето изгрява, стопля тя сърце,
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
