hcs (Георги)
2009 243
23 авг. 2020 г., 07:37

Слънце 

  Поэзия » Любовная
494 0 0

Слънцето изгрява, стопля тя сърце,

към нея аз съм устремен,

но напразно протягам ръце,

самотен съм и натъжен.

 

Така жадувам нейната ласка,

тъй прекрасна е момата,

ала сърцето и по-студено е от Аляска,

а тъй приятен е на розата аромата.

 

Нежността далече си отива,

срутен е вече нейният храм,

а тя е тъй красива,

но тъжен съм и сам...

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??