Слънце да събираш с шепи
на Andromaha
Слънцата не са слънца,
а водопади
и тях не можеш
от пакетче да извадиш.
Течеш и плуваш,
разтваря те водата
и мокри са перата
на птицата в душата.
Далече си...
Крилете ти
молитвено са скръстени,
но няма път за връщане.
Жеравите отлетяха,
останали са само гълъби.
Душата ти жадува полети,
но времето за Юг изтече,
оставаш тази зима тук,
Слънце да събираш с шепи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аластор Todos los derechos reservados
