на Andromaha
Слънцата не са слънца,
а водопади
и тях не можеш
от пакетче да извадиш.
Течеш и плуваш,
разтваря те водата
и мокри са перата
на птицата в душата.
Далече си...
Крилете ти
молитвено са скръстени,
но няма път за връщане.
Жеравите отлетяха,
останали са само гълъби.
Душата ти жадува полети,
но времето за Юг изтече,
оставаш тази зима тук,
Слънце да събираш с шепи.
© Аластор All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
